Много думи, лъжливи думи...думи пълни с измама. Думи,които нашепват,че тебе те няма! Думи големи, думи горещи напомнящи за теб и за твоите вещи. Думи показващи празнота голяма, но все напомнящи за теб,  дори като те няма. Думи много думи...

Най-тежко е когато си сама
сред близки да ти е студено,
на другите да даваш топлина

Защо мълчиш любими на раздяла? Защо очите гледат на страна? Нима незнаеш, че на теб съм дала най-светлите си чуства на света? Или забрави миналите срещи и трепета на твоето сърце? Разходките и дланите горещи на моите и твоите ръце...Не с...

На "сбогом" думите едва дочух и после ти навеки си отиде със спомена за първата любов... В нощите нежни, в съня си те търсех... целувах с обич твоите очи и плачех и стенех от радост и мъка и все тъй далече оставаше ти... Обичах аз, обича...

Те крачат в тъмнината редом с тебе - усмихнати, допрели рамене...
А ти си трети, ти си непотребен и с тъжна завист гледаш настрана...
До тях вървиш, прехапваш гневно устни, но не побягваш - тук са той и тя!

Сама дойдох,сама ще си отида
какво ли мислиш ти за мен сега...
дали таиш в сърцето си обида или за мен си спомняш с тъга?

Когато вече, някой ден решиш към нов бряг да отплуваш недей си взема сбогом с мен, отплувай без да се сбогуваш... Луната ще е пак луна и пак небе ще е небето. В любов недей ми се кълна...защо е нужно да се лъжем... Ти нямаш никаква вина ...

Не си отивай! Чуваш ли? Не тръгвай!
За миг, за мъничко поспри!
С измислица - лъжа не ме залъгвай